Понякога волята не им достига, защото обществото не е готово да се съобразява с промененото им ежедневие, зависещо от брой хранения, хлебни единици и рискът да не се справят навреме с нуждите си. Това откритие носи ВЯРА, че не са дискриминирани и някой им протяга ръка, за да не са сами в тази жестока невидима битка за здравето. Отговорността е голяма, но залогът за успех е още по-голям – нормален живот. Ученици и учители не правят компромис с усилията и времето си, защото усещат колко е важно да върнат радостта в живота на хора, които се превръщат в инвалиди, само защото нямат достатъчно информация и умения как да контролират храната. Или защото откъслечните начини за пресмятане на хлебни единици  не дават пълна яснота. Едно малко дете не би могло само да пресметне сложните формули как и кога трябва да се храни. А незнанието е равносилно на….убийство.

Въглехидратите най – много повишават кръвната захар и  младежите залагат  стойността на  една въглехидратна  порция /една хлебна единица/, която е равна  на 12 въглехидрата да бъде изчислявана от формула в изработеното приложение, която изброява количеството хлебни единици  в  храната. После калкулаторът пресмята чрез сложно зададена формула колко грама от продукта според индивидуалните нужди трябва да приеме болният от диабет. Така пациентите вече могат да се хранят с всичко, като следят  количеството от пожеланата храна.

Учениците тестват изобретението си в хранителния маркет „Гиги“, като обясняват на гражданите, как да  го използват. Много хора го изпробват, пазарувайки храни, като вкарват данни на избраната храна в таблета и то калкулира специфичните им потребности. И ако поредният STEAM  проект на училището е удобство за всички хора в обществото и у дома, то за болните от диабет е от жизненоважно значение.

Участието в Националния конкурс не е водещото, а промяната, защото класът партниращ с учителите си се впуска в хуманната мисия да помогне на диабетиците да се адаптират и да не  бъдат различни. Изпълнени с ЛЮБОВ момчетата и момичетата не един път трансформират изобретението, за да могат да подчинят своеволията на болестта. Къртовският им труд е увенчан с успех. Програмата може да е незаменим асистент дори и на най-невръстните. Помощта на приложението без аналог като компактна система и функции е огромна крачка, повеждаща съдбите на безброй семейства от огорчение към възможности. Георги Иванов изразява мнението на целия клас и  разказва за това колко единни в работата са били всички. И как никой не е гледал на това предизвикателство като атракция, а като на борба срещу несправедливата природа. Намирането на точната граница в храната за всеки човек е връзката, която денонощно събира екипа, защото мислите им са как да бъдат полезни. В сплотеността им няма повече или по-малко. Всеки зависи от всекиго. Годините на обучение, в които учители и ученици са партньори,  са причина не само младежите да искат да продължат образованието си в IT специалностите, но и да уважават живота  на всички хора в едно общество. А степента им на хуманност се измерва със съпричастността в сърцата им  и способността да дават най-доброто от себе си. Начинът, по който мислят, учат и преоткриват живота е като магнит за доброто и сполуката, за преодоляването на безнадеждни ситуации. И в разрез с мита, че най-важното не се научава в училище, тези ученици показват зрелост, доверие и спокойствие, че в критични моменти можем да разчитаме на тях. Защото, в крайна сметка, как решаваме проблемите – това са идеите, в които сме повярвали.