Уменията за учене и иновации все повече се признават като основни умения за учениците, които се подготвят за все по-сложната работна среда в 21-ви век. Акцентът в обучението пада все повече върху творчеството, критичното мислене, комуникацията и сътрудничеството – умения, от съществено значение за подготовката на учениците за бъдещето.
Отминаха дните, когато се очакваше от учениците да седят безучастно по чиновете си, докато учителите изнасяха безкрайни лекции, очаквайки децата да попият информацията, която им предоставят наготово. В днешната образователна среда от учениците се очаква да си сътрудничат, да мислят критично, да работят заедно при разработването на проекти и дават отговори на сложни въпроси. С други думи, обучението трябва да даде възможност на учениците да бъдат в центъра, да намерят своя подход за разбиране на учебното съдържание, да експериментират и придобиват знания чрез разследване, критика и проверка. Тези умения се развиват най-добре чрез проектно-базираното обучение.
Своя опит за проектно-базирано обучение по български език и литература споделя Яна Атанасова – учител по БЕЛ в СУ „Христо Ботев“-Карнобат.
ПРОЕКТ: НАЧАЛНА ТОЧКА
Нарекохме този проект „Начална точка“, защото комбинираше различни умения, свързани не просто с теоретичните знания, а с целта на съвременното училище: да образова на практика и когато образованието един ден приключи да остане използването му…с любов към живота.
Но проектът съвсем не се ограничаваше до пробуждането на сетивата. Изследователската задача, в която участваха учениците от 5б и 5в беше свързана с проучването на традициите, вариантите и символите на семейния празник сватба. Многообразната информация за ритуала, която откриха, беше прелюдия към сдобиването с лична енергия. Защото в нея ние сме само част от кръговрата на живота и пресечна точка на множество човешки съдби и избори, свързани с нашите корени. Така нарекохме и първият етап - „Корени“, знаейки, че „Паметта сама по себе си вече е литература“. В творческата атмосфера заложихме най-важното условие, че всеки един от тях ще твори без „трябва“ и ще прави само това, което му е приятно. Тук дори сроковете бяха поставени условно, колкото да улесним линейното човешко мислене по навик.
Ментор в този етап бе и директорът на СУ „Хр. Ботев“ Иван Стоянов, даващ ценни съвети и насоки за изследователската дейност на учениците.
„Корени“, съдържаше и допълнително скрито послание към нашите момчета и момичета - че най-ценно е времето и фокусът къде точно да насочваме своето внимание.
След като създадохме условия, време и пространство, нуждата от творчество избликна неудържимо.
Вторият етап: „Свързване“ създаваше умения за разчитане на сватбена снимка, тук прибавихме и план „Б“, където изборът падаше върху сватбена фотография на случаен принцип. Най-полезното ли? Съчетаването на наблюдателност, разсъждения, аналитичност и използване на знания от етап 1 в разкодирането на детайлите в този свещен миг. Оказа се, че запечатването на такъв момент породи и въпроса доколко е важна и смислена любовта, толкова, че да може да позволи животът да продължава. А най-атрактивните и „живи“ снимки не бяха запечатани под фотографски команди, а въпреки тях – случайно, смешно и емоционално. Тук се отвориха не просто семейните албуми, а човешките сърца, за да могат през тях децата да преоткрият частици от себе си. И спазвайки правилото за „приятност“ и свобода на убежденията, учениците създадоха своите описания, тълкувайки избирателно над 40 въпроса.
Тук прозрението бе, че не е важно количеството, а качеството на общуване.
Третият етап: „Непознатите“ обединяваше и надграждаше първите два и целеше умът да скочи извън ограничението на преценките, извън позволените шаблони и разбирането, че магическите думи: „Обичам те!“ могат да бъдат изречени по много начини, но най-вече да развием осъзнаването, че вътрешния глас е водещ и ако ние дочуем шепота, то може и да променим традициите, и да не са същите. В „Непознатите“ учениците откриха най-интересните обичаи и най-нестандартните сватби по света. Различни държави, континенти, епохи се озоваха в центъра на етап 3 и най-атрактивните и любопитни младоженци, изживели бракосъчетанието не като стигма, а по чудноват и непознат за по-голямата част от човечеството начин.
Четвъртият етап: „На светло“ се случи в духа на дзен философията /просто следвай пътя, без стрес/. В основата на този етап стоеше завършването на проекта така, както го започнахме – със смисъл. И приемането на тъмнината от околните условия без да се съпротивляваме, а да намерим вдъхновение в тях.
„На светло“ целеше и да извади на бял свят скритите способности на учениците не заради оценките, а защото всеки уважаващ себе си творец знае какво е направил. Към мисълта, че „добрата литература е неразделна част от света около нас, като гори, планини, морета, облаци, звезди, реки, градове, изгреви, залези, исторически събития, страсти“ ще добавим само, че творчеството променя, облагородява и обяснява живота!
В етап 4 учениците сътвориха свой собствен разказ, в който трябваше да бъдат сватбени агенти, организиращи празненство. А инструментите им бяха: опит, идеи и вяра, че имат силата да създават. Тук преместихме стрелката на напредъка и отбелязахме момента на приемането: приемането на своя личен труд. Срещата с белия лист бе уникална, изненадваща и освобождаваща от очакването, че винаги всичко става по план. Използвахме похвата на „Обърнатата картина“ така, както някои художници завъртат картината на обратно, за да видят недостатъците и качествата и, това какво могат да подобрят по нея. А после дадохме зелена светлина за оригиналните и неподражаеми версии, водещи към истините в живота.
Един от най-естествено вписалите се концепцията на етап 4 се оказа Радостин Тишев /5б/. Затова и избрахме той да представи финала на проекта със своята сватба. В електронния дневник той съществува и под забележката, получена в час по литература: „Твърде скромен!“. Тинко умее едновременно да разказва и излъчва хумор чрез своята реч, утвърждавайки релефа на твореца чрез душата и чудото да смесва думи.
И преди да затворим страницата на това начално взаимодействие, нека благодарим на ръководството за предоставената възможност, на всички ученици, показали принадлежност към знанието, не на последно място – на съучастниците – родители, отделили сред приоритетите си усмивка в това приключение за интелигентност, въображение и ново предизвикателство.
Яна Атанасова, учител по БЕЛ
СВАТБАТА НА ХАРИ И СПИДИ
Радостин Диянов Тишев, 5б
Аз съм Purple Guy. Геймър съм. Това е призванието ми. Обаче имам една слабост, от която малко се притеснявам. Почти никой не знае за нея. Само най близките ми хора. Някак си не се вписва в хакерския ми профил, но…..ще си призная. Харесва ми да организирам някакви неща, различни евенти, партита или празненства по различни поводи. И някак си ми се получават нещата без да се напрягам много. Просто се случват.
И Хари го знае. Хари е моят най-добър приятел, партньорът ми в компютърните игри. Най-големият маниак. Та снощи ми звъни и ми изтърсва, че щял да се жени и иска аз да му организирам партито. Шокиран съм!!!Та той няма дори гадже. Почти не излиза, денонощно е пред компютъра. Дори понякога му нося храна, защото не може да се отлепи от играта, дори за да се нахрани. Ква сватба, кви пет лева? Продължавам да недоумявам. Казва, че ще се жени за Спиди. Ааааа, ясно. И напълно логично. Те са неразделни. А и Спиди е уникална, единствена по рода си. Тя е SPEED GAME HARD SLI NVlink Threadripper EK Loop - екстремен компютър.
Точно така. Правилно разбрахте. Хари се жени за компютъра си. И аз трябва да организирам нещата подобаващо, защото и двамата заслужават най-доброто. Запрятам ръкави и се захващам за работа.
Бюджетът не е ограничен, но възможностите са. Спиди е стационарен компютър, а не лаптоп. Така, че мобилността ни е силно ограничена. Като добавим и факта, че Хари не обича да напуска студиото, в което се подвизава, вариантите се ограничават до минимум-място на церемонията - у дома. Не е толкова зле. Ще украся с балони, ще закача техни общи снимки навсякъде. Ще сложа воали на столовете и красиви покривки на масата. Ще има лилаво. Все пак трябва да личи подписа на организатора. А и Хари харесва лилавото.
До тук е ясно. Гостите! И тук е сложно. Хари има милиони последователи, но не и приятели. Едва неколцина сме. Освен с мен, той контактува и с Пешо. Той е техникът на Спиди. Той самият и сглобява конфигурацията, така че може да изпълнява функцията на баща на булката, който ще я предаде на младоженеца. Решено. За кумове ще поканим Ивайло и Християна от Айде.БГ. Те сега си имат и една малка Ерика, та значи и шаферката е осигурена. Не мисля, че родителите на Хари ще дойдат. Те така и не приеха връзката на Хари и Спиди. Може би ще омекнат с времето. Ще облека Ерика и Християна в лилаво (разбира се). Мъжката част на присъстващите ще спретна в бели костюми с лилави(естествено)ризи. Ще изглежда добре на фона на стаята.
Младоженците……Не знам как ще успея да съблека любимата тениска на Хари. Или пък оръфаните му джинси. Може би ако му купя бяла риза и я щамповам с Minecraft стикери ще го убедя. Обаче джинсите вероятно ще останат. Е, какво пък, нали са модерни…А булката….Тя наистина няма нужда от рокля и грим. Тя е и така си е красива като фея, естествено красива. Със своя процесор модел AMD Ryzen Threadripper 3960X 24cores/48threads to 4.50Ghz и видеокарта 2 x nVidia RTX 2080 Ti 11GB GDDR6 352bit NVLink SLI Спиди е просто неотразима. А като добавим и памет, размер 64 GB, твърд диск 2000 GB 7200 оборота SATA III и SSD диск – капацитет 2000GB не виждам какво друго мога да добавя към тоалета и. Тя е същинско бижу, от най-скъпоценните. Може би само една бяла роза на капака, но без да я залепвам, че Хари ще ме убие.
Естествено сватба без музика и танци не е сватба. Ще има музика, компютърна естествено, саундтракове от различни любими игри на младоженците. Мога да бъда ди ди джей. Харесва ми. Имам голяма и мощна тонколона, към която ще включа флашка. Да, музиката е лесна работа.
Какво да е менюто обаче? Хари консумира основно бързи храни и полуфабрикати, а Спиди….ами тя е вечно на диета. За нея е достатъчно да не спира тока и е щастлива. Пешо е малко шантав и като всеки горд баща може да се храни само с красотата на дъщеря си. А Ерика е само на два месеца, така че нейното меню е ясно. Та значи мога да поръчам мини бургерчета с телешко, хот-дог с много горчица, различни варианти на пица и спагети с морски дарове. Разнообразие да има все пак. А тортата ще бъде с боровинки или къпини. Сиропът им лилав, а и така ще има плодове в менюто. Отгоре захаросана платка, в балетни палци и малки очила, като тези на Хари ще украсяват тортата.
Кой ще ги венчае обаче? Това е единственият проблем. Мисля, че в общината няма да са подготвени за такова предизвикателство. В малък град като нашия, новите традиции трудно изместват старите. Хммм, мисля, че леля Таня, домоуправителката на кооперацията, може да свърши тази работа. Само тя от съседите контактува с Хари. И тя като мен понякога му носи храна и като го хване в настроение успява да го накара да и даде дрехите си да му ги изпере. А и май си пада малко ясновидка. Все му казва, че ако продължава така един ден ще се ожени за компютъра си. Познава тая женица, ей. Та мисля, че ще се съгласи за нашата работа. Ако не заради друго, поне заради тортичката. Много обича сладко милата. Стоте кила отдавна ги е минала, ама иначе е готина. А има и лилава жилетка, която ще пасне на интериора.
Остават някои дребни подробности, като да купя една масичка на колелца, където да стои булката и по-дълъг захранващ кабел. Ако не танцува на собствената си сватба, кога друг път? Не мисля да викам оператор и фотограф. Новият ми телефон прави снимки и видеоклипове със страхотно качество. И точно сега е моментът да покаже какво може.
Ееехххх, бе Хари! Напускаш кораба на ергените и се впускаш в един нов и съвсем различен живот. Дано рожбата, която планирате със Спиди от дълго време(една нова игра, която Хари сам програмира) скоро да стане факт и пожъне много успехи и популярност по света. И не забравяй да включиш едно малко мъничко ниво, в което главният герой трябва да премине през една лилава сватба. Така ще увековечиш и моите усилия и принос към вашия най-щастлив ден - Сватбения ви ден! ... See more