НАЧАЛО | ПАТРОН | ИСТОРИЯ | НАСТОЯЩЕ | ПАРАЛЕЛКИ | УЧЕБНИЦИ | ПРОГРАМА | СЪБИТИЯ | ПАРЛАМЕНТ | ТАЛАНТИ | ГАЛЕРИЯ | КОНТАКТИ

 

ПАТРОН

Христо Ботев
(1848 – 1876 )

Знаменателна е появата на Христо Ботев на този свят. Жертвеният син на България се ражда в Калофер на 6 януари 1848 година в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков. Семейната среда, детските години в Калофер и Карлово, атмосферата в тия средища на българщината се оказват решаващи за началното формиране на бъдещия общественик патриот и гениален поет.
След като завършва трети клас, баща му го изпраща на учение в Одеса, където през 1863 г. постъпва във Втора гимназия. Режимът и порядките тук скоро го настройват враждебно. Неудовлетвореността на новопостъпилия ученик прераства в конфликт. Резултатът е изключването му през 1865 г. През този период младият Ботев се приобщава към формите, в които руската интелигенция и полската емиграция изповядват революционните идеи, заживява с образците на руската художествена литература.
В края на август 1866 г. Ботев получава назначение и пристига като учител в бесарабското село Задунаевка, а в началото на следващата година се завръща в родния си град. Тук за известно време замества баща си в училище, но скоро се сблъсква с местните първенци заради пламенната реч, която произнася на празника на светите братя Кирил и Методий на 11 май 1867. Принуден е да напусне страната, за да остане чак до края на живота си политически емигрант в Румъния.
През есента е в Букурещ с намерението да продължи образованието си, но още през декември се премества в Браила. Оттогава датира сътрудничеството на Ботев във в. “Дунавска зора”. След тежката зима, след многото лутания да търси препитание, след като опитва перото си в областта на поезията и публицистиката, Ботев се записва в четата на дядо Желю войвода, но минаването е осуетено.
Революционната атмосфера сред румънската емиграция в края на 60-те години помага на младия революционер бързо да се ориентира в проблемите на националноосвободителната борба, да участва заедно с нейните водачи в процеса на съзряване и преориентация на освободителното движение, окончателно да оформи своите възгледи. Очевидно трайна следа върху израстването му оставя и Васил Левски, с когото живее през зимата на 1868-69 г. в една запустяла мелница край Букурещ.
През март 1869 г. Ботев става учител в Александрия, а по-късно за година и половина и в Измаил. Кратките престои от град в град, начинанията от различен характер, липсата на средства, вътрешното напрежение и неудовлетвореността от околните и от себе си са видимите черти, даващи представа за съществуването на емигранта Ботев в Румъния през този период.
Освен в “Дунавска зора” поетът отпечатва стихотворения и във в. “Свобода”. Издава от юни 1871 г. в. “Дума на българските емигранти”. Дните му са наситени с лутания и задъханост, с дирене на изход и опори. За ситуацията на 60-те и 70-те години Христо Ботев въплъщава най-пълно и усложнено търсещата личност на нашето Възраждане.
Революционерът демократ се сближава с Любен Каравелов и сътрудничи във в. “Свобода” и “Независимост”, включва се в дейността на БРЦК. През 1873 издава няколко броя от новия си в. “Будилник”. Поставя началото на в. “Знаме”, който като орган на БРЦК заменя в края на 1874г. Каравеловия в. “Независимост”. Септември 1874 постъпва учител в българското училище в Букурещ. Издава заедно със стихотворните опити на Стефан Стамболов през 1875 г. безсмъртните си стихове. Хвърля много усилия и в преводаческа дейност. Проникнат от съзнанието, че времето, което му е отредила съдбата, е много кратко, той нагнетява напрежението около себе си. Травматизират го вътрешните конфликти, липсата на мащабност и единомислие.
Междувременно се заражда връзката на Ботев с Венета. През юли 1875 те сключват граждански брак, а април 1876 г. се ражда дъщеря им Иванка.
По време на избухналото и зверски потушавано Априлско въстание Ботевото чувство за дълг е поставено на върховно изпитание. С присъщата си целеустременост и всеотдайност Христо Ботев осъзнава, че е настъпил неговият час. Поел “тежкия кръст” с ясното съзнание, че тръгва не към победа, а към гибел, в средата на май от Гюргево Христо Ботев се качва на парахода “Радецки”. Присъединяват се обреклите се на саможертва революционери. От козлодуйския бряг до хребетите на Стара планина четата води тежки сражения с турските военни сили. Сред загиналите под връх Камарата на Врачанския балкан е и войводата поет Христо Ботев.
Зад себе си безсмъртният поет революционер оставя една скърбяща майка, една обичаща го жена с невръстно първородно дете. На съмишлениците си заръчва да продължат и отстояват идеалите му. На нас завещава култовия ореол на образа си и недостижимото си величие!